Всички ние знаем, колко вредна за здравето ни е рафинираната захар и дори често я наричаме „бяла смърт“. Учените, обаче предупреждават, че фруктозата не само не е безопасна, а дори може да се окаже значително по-вредна.
Консумацията на храни и напитки, подсладени с фрукоза, а не с глюкоза, внасят в организма ни, въглехидрати надвишаващи препоръчителните дневни дози.
Направени са редица изследвания, доказващи, че фруктозата занижава чувствителността към инсулина в организма и влияе на метаболизирането на мазнините. Всички тези промени повишават сърдечносъдовия риск.
Според проучванията приемът и на глюкоза, и на фруктоза, съставящ около около 25% от дневния калориен прием, води до идентично завишаване на теглото.
Установено е, че при консумация на фруктоза, мазнините се отлагат предимно около вътрешните органи и по-малко в подкожните слоеве – т.нар. висцерално затлъстяване. Причина за този тип затлъстяване е промяната в липидния профил и резистентност на организма към инсулина. Тези особености, представляващи и част от метаболитния синдром, със сигурност влошават сърдечния риск, но малко се знае относно състоянието му в дългосрочен план.
Според рекарите, приемът на голямо количество фруктоза в съчетание с висококарорична и богата на мазнини храна, може да доведе до лептинова резистентност.
Лептинът е хормон, играещ ключова роля за поддържането на баланса между хранителния прием и енергийните нужди на организма.
Направени са проучвания, показващи че отпадането на функцията му може да доведе до натрупването на излишни килограми при прекомерен прием на мазнини и въглехидрати.
Фруктозата нормално се съдържа в плодовете. Според специалисти фруктозата в растенията не може да предизвика лептинова резистентност при здравите хора, независимо от количеството плодове, които изядем.
Притеснително е, че повечето продукти, които се предлагат на пазара са с изключително голямо съдържение на фруктоза.
Американски учени от университета във Флорида са направили експериментално проучване върху гризачи. Лабораторните мишки били разделени на две групи и съответно хранени с два вида хранителни продукти - със и без фруктоза.
След шест месечно наблюдение екипът не отркива никави рзлики в теглото и количеството на мастна тъкан в тялото, нито в нивото на лептина, на кръвната захр или холестерола.
Имало само една разлика - високото съдържание на фруктоза увеличава нивото на триглицеридите.
Това навежда лекарите на мисълта, че лептиновата резистентност се развива бавно, незабелязано и поради тази причина, често се пренебрегва. Резистентността към хормона се се асоциира със затлъстяване и липсата на наднормено тегло изненадало учените.
След като част от мишките развили резистентност към лептина, било установено, че теглото им бързо се покачило и те натрепали по-големи количества мазнини около органите си.